3И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. 4А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и [сумата] да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея. 6Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене. 7Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. 8Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение. 9Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

10Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде. 11Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

12А на първия ден на [празника] на безквасните хлябове, когато колеха [жертви] за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата? 13И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него. 14И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е [приготвената] за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си? 15И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

17И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. 18И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? 20А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 21Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

22И когато ядяха, [Исус] взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [[яжте]]; това е Моето тяло. 23Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. 24И рече им: Това е Моята кръв на [[новия]] завет, която се пролива за мнозина. 25Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

26И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

27И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [[в Мене тая нощ]]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат". 28А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. 29А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не. 30Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, [пак] няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

32Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля. 33И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува. 34И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете. 35И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки: 36Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти [искаш]. 37И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? 38Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно. 39И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят. 41И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 42Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

43И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, [изпратени] от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, [като Го пазите] здраво. 45И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го. 46И те туриха ръце на Него и Го хванаха. 47А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 48Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? 49Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но [това стана], за да се сбъднат писанията. 50Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

51И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха. 52А той, като остави плащаницата, избяга гол.

53И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците. 54А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка. 55И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха. 56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни. 57Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха: 58Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен. 59Но и така свидетелствата им не бяха съгласни. 60Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения? 62А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. 63Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно [наказание]. 65И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

66И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника; 67и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса. 68А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя. 69Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях. 70А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [[и говорът ти съответствува]]. 71А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите. 72И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.