6А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали. 7А [в онова време] имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство. 8И народът се изкачи и почна да иска от Пилата [да им направи] каквото имаше обичай да прави. 9А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар? 10(понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали). 11Но главните свещеници подбудиха народа [да искат] по-добре да им пусне Варава. 12Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, Когото наричате Юдейски цар? 13А те пак изкрещяха: Разпни Го! 14А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го! 15Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

16И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина. 17И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха [на главата Му]. 18И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски! 19И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се. 20И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата [мантия] и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

21И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

22И завеждат [Исуса] на мястото Голгота, което значи лобно място. 23И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие. 24И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе. 25А беше третият час, когато Го разпнаха. 26А надписът на обвинението Му бе написан [така]: Юдейският Цар.

27И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му. 28[[И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"]]. 29И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха:Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, 30спаси Себе Си и слез от кръста. 31Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! 32Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

33А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, [трая] до деветия час. 34И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия. 36И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! да видим дали ще дойде Илия да Го снеме. 37А Исус като издаде силен глас, издъхна. 38И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу. 39А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [[извика и]] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.

40Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия; 41които, когато беше в Галилея, вървяха подир [Исуса] и Му служеха; [имаше] и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

42И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота, 43дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло. 44А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв. 45И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа. 46И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата. 47А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.