4И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча: 5Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха. 6А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага. 7Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха. 8А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

9А учениците Му Го попитаха за [значението на] тая притча. 10Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите [се проповядва] с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

11Прочее, ето [значението] на притчата. Семето е Божието слово. 12А [посяното] край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят. 13[Падналото] на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. 14Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. 15А [посяното] на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

16И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат. 17Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве. 18Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

19И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. 20И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

22А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха. 23А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и [вълните] ги заплашваха така щото бяха в опасност. 24И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина. 25И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

26И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея. 27И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата. 28Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи. 29Защото [Исус] беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините. 30Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

32А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и [бесовете] Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им. 33И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

34А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата. 35И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се. 36И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния. 37И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна. 38А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но [Исус] го изпрати, като каза: 39Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

40А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха. 41И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му; 42защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

43И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого, 44се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й. 45И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [[а Ти казваш: Кой се допря до Мене]]? 46Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене. 47И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя. 48А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

49Докато той още говореше, дохожда някой си от [къщата на] началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. 50А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави. 51И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето. 52И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи. 53А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. 54Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани! 55И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат [нещо] да яде. 56И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.