7А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите; 8други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. 9И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

10И като се върнаха апостолите, разказаха на [Исуса] все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [[в уединено място]] до един град наречен Витсаида. 11А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

12И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място. 13Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен,- да отидем ли и да купим храна за всички тия люде? 14(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. 15Те сториха така и накараха всички да насядат. 16А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа. 17И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

18И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз? 19А в отговор те рекоха: [Едни казват, че си] Иоан Кръстител; а други- Илия; трети пък,- че един от старовременните пророци е възкръснал. 20Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос. 21А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече: 22Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

23Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. 24Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 25Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? 26Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и [в славата] на Отца и на Своите ангели. 27А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.

28И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли. 29И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му [стана] бяло [и] бляскаво. 30И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия, 31които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим. 32А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. 33И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума. 34И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака. 35И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте. 36И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

37И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество. 38И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо. 39И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща. 40И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. 41Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука. 42И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му. 43И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си: 44Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. 45Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

46И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям. 47А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им: 48Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

49А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас. 50А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

51И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим. 52И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. 53Но не Го приеха, защото лицето Му беше [обърнато] към Ерусалим. 54Като видяха [това] учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [[както стори и Илия]]? 55А Той се обърна и ги смъмра; [[и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси]]. 56И отидоха в друго село.

57А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш. 58Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони. 59А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. 60Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство. 61Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. 62А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.