13Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел. 14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. 15И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

16Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

17И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас. 18А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица. 19Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и [власт] над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. 20Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

21В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. 22Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и [никой не знае] Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

23И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. 24Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

25И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот? 26А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? 27А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си". 28[Исус] му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш. 29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. 31А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна. 32Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна. 33Но един самарянин, като пътуваше дойде на [мястото] дето беше той, и като го видя, смили се, 34приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците? 37Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. 40А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; 42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.