7А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог: 8еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас. 9Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам над дърветата? 10Тогава дърветата рекли на смокинята: Дойди ти и царувай над нас. 11Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата? 12После дърветата рекли на лозата: Дойди ти та царувай над нас. 13Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата? 14Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас. 15А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.

16Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както [извършеното от] ръцете му заслужава,- 17(защото баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама; 18а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат),- 19ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той на вас! 20Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха! 21Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.

22И Авимелех началствува над Израиля три години. 23А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха, 24за да дойде [наказание] за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им [върху него] и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си. 25Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.

26В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него. 27И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха [гроздето] и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха. 28Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугувайте на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние? 29Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!

30И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала, Еведовия син, гневът му пламна. 31И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе. 32Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето. 33И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато [Гаал] и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи каквото ти дойде отръка.

34И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем. 35И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата. 36А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци. 37Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим. 38Тогава Зевул му каза: Где е сега хвалението ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях. 39Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха. 40И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата. 41И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.

42А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха. 43Тогава той взе людете [си] та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази. 44И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърляха върху всичките, които бяха по полето та ги порази. 45И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и посея го със сол.

46А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита. 47И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали. 48Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от едно дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене. 49И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.

50След това Авимелех отиде в Тевес та разположи стан против Тевес и го превзе. 51Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата. 52Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън. 53Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа. 54И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря. 55И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си. 56Така Бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя. 57Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, [произнесена] от Иотама Еровааловия син.