7И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден. 8А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината [дякони] и останахме у него. 9А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. 10И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. 11И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. 12И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим. 13Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса. 14И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

15И след тия дни приготвихме се [за път] и възлязохме в Ерусалим. 16С нас дойдоха и [някои] от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

17И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост. 18И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери. 19И като ги поздрави, разказа [им] едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. 20А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона. 21А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия [закон], като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат [старите] обреди. 22И тъй какво да се направи? [[Без друго ще се събере тълпа, защото]] те непременно ще чуят, че си дошъл. 23Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек; 24вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и [така] всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона. 25А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от [ядене] идоложертвено, кръв, удавено, [тоже] и от блудство. 26Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, [определени] за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

27И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха: 28О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа [ни], против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място. 29(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма). 30И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите. 31И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен. 32и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла. 33Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил. 34А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността [на работата] поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта. 35А когато стигна до стъпалата, войниците го [дигнаха и] носеха поради насилието на навалицата, 36защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го [от света]!

37И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки! 38Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци? 39А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете. 40И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: