11И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви. 12Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне. 13И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с [това] докле дойда. 14Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас. 15А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване. 16Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. 17И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. 18Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. 19А рече и на него: Бъди и ти над пет града. 20Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа; 21Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. 22[Господарят] му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял; 23тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? 24И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси. 25(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!) 26Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има. 27А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

28И като изрече това, [Исус] вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

29И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече [им]: 30Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 31И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва. 32И изпратените отидоха и намериха както им беше казал. 33И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето? 34А те казаха: На Господа трябва. 35И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. 36И като вървеше Той, [людете] постилаха дрехите си по пътя. 37И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

38Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

39А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. 40И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41И като се приближи и видя града, плака за него и каза: 42Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [[твой]] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. 43Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред, 44и ще те разорят и [ще избият] жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

45И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им: 46Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

47И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят; 48Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.