3Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на [човека] да напусне жена си по всякаква причина? 4А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който [ги] е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал: 5"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?" 6Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва. 7Казват му: Тогава Моисей защо заповяда, [мъжът й] да [й] даде разводно писмо и да я напусне? 8Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така. 9И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, [когато] бъде напусната, прелюбодействува.

10Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени. 11А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено. 12Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.

13Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха. 14А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство. 15И възложи ръце на тях, и замина оттам.

16И ето един [момък] дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот? 17А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [[Бог]] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите. 18Казва Му: Кои? Исус рече: [Тия]: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; 19Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си. 20Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [[от младостта си]]; какво ми още не достига? 21Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай. 22Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.

23А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство. 24При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 25А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси? 26А Исус [ги] погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.

27Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме? 28А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението [на всичко], когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. 29И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [[или жена]], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот. 30Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.