9Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена. 10И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова. 11И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад. 12И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова. 13Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир.

14И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти. 15А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. 16И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ. 17И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова. 18Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар. 19И Лия пак зачна и роди шести син на Якова. 20И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон. 21И после роди дъщеря, която наименува Дина.

22След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й. 23Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора. 24И наименува го Иосиф, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

25А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си. 26Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших. 27А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, [остани; защото] разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе. 28Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29А [Яков] му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене. 30Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом? 31А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти; 32ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и [всяка] пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата. 33И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене- всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, [ако се намери] у мене, ще се счита за крадена. 34И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал. 35И тъй в същия ден [Лаван] отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на [Якововите] синове, 36и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

37Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. 38Тия пръчки, по които беше изрязъл белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият, 39то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри. 40И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци. 41И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките. 42А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова. 43Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.