2Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. 3Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. 4Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам. 5Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, 6тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

7Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите. 8Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил. 9Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите. 10Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея. 11И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

12Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви. 13Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне. 14Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

15Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

16Който открадне човек и го продаде, или ако [откраднатият] се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

17Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

18Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло; 19и ако [последният] се привдигне и излиза [макар] с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

20Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже. 21Обаче, ако [удареният] поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.

22Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, [който я е ударил] непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите. 23Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, 24око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, 25изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи. 27И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

28Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан. 29Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви. 30Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи. 31Било че [волът] е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят. 32Но ако волът убоде роб или робиня, [стопанинът] нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

33Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел, 34притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

35Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят. 36Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.