2А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

3Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.

4Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.

5Не са в [общите] човешки трудове Нито са измъчвани, като [другите] човеци.

6Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича [като] дреха.

7Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.

8Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,

9Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.

10Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна [чаша] се изпива от тях.

11И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?

12Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!

13Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,

14Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.

15Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

16И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,

17До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.

18Ти наистина си ги турил на плъзгави [места], Тръшнал си ги на разорение.

19Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.

20Както [се презира] съновидение, когато се събуди [някой], Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

21Но [тогава] моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.

22До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.

23Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.

24Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш [в] слава.

25Кого имам на небето [освен Тебе]? И на земята не желая [другиго] освен Тебе.

26Чезне плътта ми и сърцето ми; [Но] Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

27Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

28Но за мене е добре да се приближа при Бога; [Тебе], Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.