4А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя. 5И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

6За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля. 7Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете. 8И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив. 9И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

10Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот. 11И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето. 12От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред. 13От там отпътуваха и разположиха стан оттатък [реката] Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

14За това е казано в книгата на Господните войни:- Ваев в Суфа И потоците на Арнон,

15И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.

16А от там дойдоха при Вир. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.

17Тогава Израил изпя тая песен:- Бликай, о кладенче; пейте за него;

18Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез [заповед на] законодателя; с жезлите си. А от пустинята [отидоха] в Матана,

19и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот, 20а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон.

21Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат: 22Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели. 23А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля. 24Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка. 25Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села. 26Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

27За това, ония, които говорят с притчи, казват:- Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;

28Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.

29Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.

30Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която [се простира] до Медева.

31Така Израил се засели в земята на аморейците. 32После Моисей изпрати [човеци] да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

33Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи. 34Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон. 35И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.