9Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им: 10Господа, виждам, че плуването ще бъде [придружено] с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни. 11Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. 12И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и [там] да презимуват.

13И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

14Но след малко, спусна се от [острова] бурен вятър, наречен евраквилон, 15и когато корабът бе настигнат [от вятъра], и поради него не можеше да устои, оставихме се [на вълните] да ни носят. 16И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията; 17и когато я издигнаха, употребяваха [всякакви] средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така. 18И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят [товара]. 19И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба. 20И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба. 22Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но [само] корабът; 23защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: 24Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе. 25Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано. 26Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото [море], около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша. 28И като измериха дълбочината, намериха, [че е] двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, [че е] петнадесет разтега. 29Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне. 30И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата, 31Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите. 32Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи [от морето].

33А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 34Затуй ви моля да похапнете, защото това ще [помогне] за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине. 35И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде. 36От това всички се ободриха, та ядоха и те. 37И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. 38И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с [песъчлив] бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно. 40И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега. 41Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора [на вълните]. 42И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга. 43Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, 44и останалите [да се спасяват], кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.