2Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

3Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

4Който правиш ангелите Си [силни като] ветровете. И слугите Си [като] огнения пламък;

5Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

7От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

8Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9Положил си предел [на водите], за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10[Ти си], Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11Напояват всичките полски зверове; С [тях] дивите осли утоляват жаждата си;

12При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

13[Ти си], Който поиш планините от високите Си обиталища, [Тъй щото] от плода на Твоите дела се насища земята;

14Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19Той е определил луната, за [да показва] времената; Слънцето знае [кога] да залязва.

20Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

25Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи [животни], Животни малки и големи.

26Там плуват корабите; [Там е и] чудовището, което си създал да играе в него.

27Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, [и] те се насищат с блага,

29Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.