2Иди та прогласи в ушите на ерусалимската [дъщеря], думайки: Така казва Господ: Помня за тебе Милеенето ти, когато беше млада, Любовта ти, когато беше невеста, Как Ме следваше в пустинята, В непосята земя.

3Израил беше свет Господу, Първак на рожбите Му; Всички, които го пояждаха, се счетоха за виновни; Зло ги постигаше, казва Господ.

4Чуйте словото Господно, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом:

5Така казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви Та се отдалечиха от Мене, И ходиха след суетата, и станаха суетни?

6Нито рекоха: Где е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, Който ни води през пустинята, През страна пуста и пълна с пропасти, През страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, През страна, по която не минаваше човек, И гдето човек не живееше?

7И въведох ви в плодородна страна, За да ядете плодовете й и благата й; Но като влязохте осквернихте земята Ми, И направихте мерзост наследството Ми.

8Свещениците не рекоха: Где е Господ? Законоведците не Ме познаха; Също и управниците станаха престъпници против Мене, И пророците пророкуваха чрез Ваала И ходиха след безполезните [идоли].

9Затова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, И с внуците ви ще се съдя.

10Защото минете в китимските острови та вижте, Пратете в Кидар та разгледайте внимателно, И вижте, ставало ли е такова нещо,-

11Разменил ли е някой народ боговете [си], при все че не са богове? Моите люде, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не ползува.

12Ужасете се, небеса, поради това, Настръхнете, смутете се премного, казва Господ,

13Защото две злини сториха Моите люде: Оставиха Мене, извора на живите води И си изсякоха щерни, разпукнати щерни, Които не могат да държат вода.

14Израил слуга ли е? домороден роб ли е? [Тогава] защо стана пленник?

15Млади лъвове рикаха против него и реваха, И запустиха земята му; Градовете му са изпогорени и обезлюдени,

16Още и жителите на Мемфис и на Тафнес Строшиха темето на главата ти.

17Не докара ли ти това сам на себе си Като си оставил Господа своя Бог, Когато те водеше в пътя?

18И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат ли?

19Твоето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.

20Понеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница.

21А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

22Затова, ако и да се умиеш с луга И да употребиш много сапун, Пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, Казва Господ Иеова.

23Как можеш да речеш: Не съм се осквернила, Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, [Подобно на] камила, която бърже тича насам натам из пътищата,

24[Подобно на] дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема й кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея,- В месеца й ще я намерят.

25Въздържай ногата си, за да не [ходиш] боса, И гърлото си, за да не [съхне от] жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.

26Както се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами Израилевият дом- Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и пророците им,-

27Които думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.

28Но где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото, колкото са градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо.

29Защо би искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.

30Напразно поразих чадата ви; Те не приеха да се поправят; Собственият ви нож пояде пророците ви Като лъв-изтребител.

31О, [човеци на тоя] род, вижте словото на Господа, [Който казва]: Бил ли съм Аз пустиня за Израиля, Или земя на мрачна тъмнина? Защо [тогава] казват людете Ми: Ние сме скъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе?

32Може ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.

33Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така щото си научила и лошите жени на твоите пътища!

34Тоже и по полите ти се намери кръвта На души- невинни сиромаси; Не намерих [кървите] с разкопаване, но по всички тия [поли].

35А при все това ти казваш: Невинна съм, За туй гневът Му непременно ще се отвърне от мене. Ето, Аз ще се съдя с тебе За гдето казваш: Не съм съгрешила.

36Защо се луташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия.

37Ще излезеш и от там С ръцете си на главата си; Защото Господ отхвърли ония, на които уповаваш, И ти няма да успееш в тях.