5А когато цар Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом, на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше. 6И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и отляво му. 7И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче! 8Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.

9Тогава Ависей Саруиният син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата. 10А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, кой ще му рече: Защо правиш така? 11Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал. 12Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо [неговото] проклинане днес. 13И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах. 14И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.

15Между това, Авесалом и всичките люде, [сиреч], Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него. 16И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусай каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят! 17А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си? 18И Хусай каза на Авесалома: Не, но когото Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана. 19При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на [приятеля ми]? Както съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе.

20Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим. 21И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилят ръцете на всичките, които са с тебе. 22Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил. 23А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, бе [считан] като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв [се считаше] всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.