1Така казва Господ Иеова: Портата на вътрешния двор която гледа към изток, нека бъде затворена през шестте делнични дни; а в съботния ден да се отваря, и в деня на новолунието да се отваря. 2И князът нека влезе по пътя на преддверието във външната порта, и нека застане при стълба на портата; а свещениците нека принасят всеизгарянето му и примирителните му приноси; и той да се поклони при прага на портата. Тогава да излезе; обаче да се не затваря портата до вечерта. 3А людете на [Израилевата] земя да се кланят във входа на същата порта пред Господа в съботите и в новолунията. 4А всеизгарянето, което князът ще принася Господу в съботен ден да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък. 5И хлебният принос за овена да бъде една ефа, а хлебният принос за агнетата, колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за една ефа. 6И в деня на новолунието [приносът му] да бъде юнец без недостатък, шест агнета и един овен, които да бъдат без недостатък. 7И нека принася хлебен принос, една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата, колкото му стига ръка, и по един ин дървено масло за всяка ефа. 8И когато князът влиза, нека влиза по пътя на преддверието на портата, и нека излиза по същия път. 9Но когато людете на тая земя дохождат пред Господа във време на определените празници, тогава оня, който влиза по пътя на северната порта за да се поклони, нека излиза по пътя на южната порта, а който влиза по пътя на южната порта, нека излиза по пътя на северната порта; да се не връща по пътя на портата, по който е влязъл, но да излиза като върви право напред. 10И князът да влиза всред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат [заедно].

11И на тържествата и на празниците хлебният принос да бъде една ефа за юнеца и една ефа за овена; а за агнетата колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за всяка ефа. 12А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни примирителни приноси Господу, тогава да му отварят портата, която гледа към изток, и нека принася всеизгарянето си и примирителните си приноси, както прави в съботен ден; тогава нека излиза; и подир излизането му нека затворят портата.

13И да принасяш всеки ден във всеизгаряне Господу едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш, 14И заедно с него да принасяш всяка сутрин за хлебен принос шестата част от една ефа, и третата част от един ин дървено масло, за да го смесиш с брашното; [това да бъде] хлебен принос Господу за винаги чрез вечна наредба. 15Така нека принасят агнето, хлебния принос, и дървеното масло всяка сутрин, за всегдашно всеизгаряне.

16Така казва Господ Иеова: Ако князът даде подарък на някого от синовете си, това ще му бъде наследство, ще бъде притежание на неговите синове, ще им бъде притежание по наследство. 17Но ако даде подарък от наследството си на някого от слугите си, тогава ще бъде негов [само] до годината на освобождението, подир която да се възвръща на княза; а наследството му ще бъде за синовете му. 18При това князът да не взема от наследството на людете като ги изважда с насилие от притежанието им; [ако] даде наследството на синовете си, то от своето притежание [да им даде], за да се не разпръсват людете Ми всеки от притежанието си.

19После ме заведе през входа, който бе от страните на портата, в светите свещенически стаи, които гледат към север; и, ето, там имаше място отзад към запад. 20И рече ми: Това е мястото гдето свещениците ще варят приноса за престъпление и приноса за грях, и гдето ще пекат хлебния принос, за да не ги изнасят във външния двор и да осветят людете.

21Тогава като ме изведе във външния двор преведе ме около четирите ъгъла на двора; и, ето, във всеки ъгъл на двора имаше двор. 22В четирите ъгъла на двора имаше заградени дворове, четиридесет [лакти] на длъж и тридесет на шир; тия четири [двора] в ъглите имаха еднаква мярка. 23И имаше ред [здания] наоколо в тях, около четирите [двора]; и имаше готварници устроени наоколо под редовете: 24Тогава ми каза: Тия са готварниците, гдето служителите на дома ще варят жертвите на людете.