2Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

3Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред- и страдат.

4Наградата на смирението [и] на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

5Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

6Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

7Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

8Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

9Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

10Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

11Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

12Очите на Господа пазят [онзи, който има] знание, И той осуетява думите на коварния.

13Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

14Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

15Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

16Който угнетява сиромаха, за да умножи [богатството] си, И който дава на богатия, непременно [ще изпадне] в немотия.

17Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

18Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

19За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на [тях] днес- да! тебе.

20Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

21За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

23Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

24Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

25Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

26Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

27Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

28Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

29Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.