1Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки: 2Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината. 3Говорете на цялото Израилево общество, като [им] кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. 4Но ако домашните са малцина за агнето, тогава [домакинът] и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците [в тях]; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. 5Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете. 6И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в [домовете си] да го заколят привечер. 7После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат. 8През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. 9Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. 10И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън. 11И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, [понеже е време на] Господното минаване. 12Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова. 13И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

14Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате. 15Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля. 16На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен [около] онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. 17Да пазите, прочее, [празника] на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения. 18От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. 19Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец. 20Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

21Тогава, [на четиринадесетия ден от месеца], Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата. 22После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която [ще приемете] в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на [къщната] врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.

23Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. 24И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си. 25Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба. 26И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба? 27Ще отговорите: Това е жертва [в спомен] на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

28И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

29И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък. 30И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец. 31И повика Моисея и Аарона [още] през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте; 32подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

33Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме. 34И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

35А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; 36и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

37Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, [на брой] около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите. 38Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък- овци и говеда. 39А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

40А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. 41И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.

42Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

43И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея; 44обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже. 45Никой пришелец или наемник да не яде от нея. 46В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите. 47Цялото общество израилтяни ще я пазят. 48И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея. 49Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

50И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. 51И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.