2Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.

3Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,

4Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,

5Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.

6То излиза от [единия] край на небето, И обикаля до [другия] му край; От топлината му нищо не се укрива.

7Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

8Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;

9Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.

10Желателни [са] повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.

11Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.

12Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните [прегрешения].

13Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.

14Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.