2Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

3Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; [А] дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

4[Защото] езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

5Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.

6Защото [наказанието за] беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от [наказанието за] греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали [човешки] ръце.

7Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

8[А сега] лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

9По-щастливи бяха убитите от меч нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.

10Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,

11Господ извърши [възнамереното от Него в] яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изпояде основите му.

12Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.

13[А това стана] поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.

14Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.

15Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте [до нас]; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече [с нас].

16Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.

17И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.

18Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

19Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! [Обаче] и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.

22Свърши се [наказанието за] беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.