2Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9Добиваме хляба си с [опасност за] живота си Поради меча, [който ограбва] в пустинята.

10Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под [товара на] дървата.

14Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19Ти, Господи, седиш [като Цар] до века; Престолът Ти е из род в род.

20Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,-

22Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.