6Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. 7И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? 8А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; 9и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

10И една събота Той поучаваше в една от синагогите; 11и ето една жена, която имаше дух, който й [беше причинявал] немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. 12А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си. 13И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога. 14А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден. 15Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява? 16А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е [държал] цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден? 17И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

18Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя? 19Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

20И пак каза: На какво да уподобя Божието царство? 21Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

22И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше. 23И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза: 24Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат, 25след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте. 26Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал. 27А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. 28Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън. 29И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство. 30И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

31В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие, 32И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам. 33Обаче трябва днес и утре и други [ден] да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим. 34Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка [прибира] пилците си под крилете си, но не искахте! 35Ето, оставя се вам дома ви [пуст]; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.