8И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше [с людете] и [ги] увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство. 9А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана. 10И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.

11При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла; 12дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха. 13А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва. 14И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник, 15Но [еднаж] злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? 16И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща. 17И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше. 18И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си. 19Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници. 20Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.

21И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим. 22И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за [още известно] време в Азия.

23А по онова време се подигна голямо размирие относно [Господния път]. 24Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни [храмчета на] Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите, 25като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство. 26И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени. 27И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

28Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана! 29И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра; 30А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха, 31така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра. 32И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли. 33А някои от народа изкараха Александра [да говори], понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа. 34Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана! 35Тогава [градският] писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера [идол]? 36И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено. 37Защото сте довели [тук] тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня. 38Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други. 39Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание. 40Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина [за него]; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане. 41И като рече това, разпусна събранието.