5И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия. 6И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си- така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. 7Ето, Аз ще туря в него [такъв] дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

8И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис. 9И [царят] чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу [това], прати посланици до Езекия, казвайки: 10Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. 11Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли [на изтребление]; та ти ли ще се избавиш? 12Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха,- Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? 13Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа. 15И Езекия се помоли пред Господа, като каза: 16Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята. 17Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати [тогова] да похули живия Бог. 18Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им; 19и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. 20Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият [Бог].

21Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: [Чух] това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

22Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

23Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.

24Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил.

25Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет.

26Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

27Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И [жито] препърлено преди да стане стъбло.

28Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.

29Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

30И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им. 31И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе. 32Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

33Затова, така казва Господ за асирийския цар- Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила, 34По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ; 35Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

36Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове. 37И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия. 38А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.