4И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха. 5И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: [Те са] децата, които Бог подари на слугата ти. 6Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха. 7Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха. 8Тогава рече [Исав]: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си. 9А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си. 10Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене. 11Приеми, моля, подаръка ми, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

12Тогава рече [Исав]: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе. 13Но [Яков] му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре. 14Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

15А Исав рече: [Поне] да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? [Стига] да придобия благоволението на господаря си. 16И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир. 17А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот.

18И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града. 19И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си. 20Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил.