8И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена. 9И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери. 10Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея. 11Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: [Само] да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам. 12Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

13А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки: 14Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас. 15Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас, 16тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ. 17Но ако не приемете [условието ни] да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема. 19Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен. 20Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки: 21Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. 22Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват. 23Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас. 24Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

25А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол. 26Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха. 27Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им. 28Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство; 29и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите. 30Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми. 31А те казаха: [Трябваше ли] той да постъпи със сестра ни, като с блудница?