2А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? 3Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. 4Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник. 5Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство. 6И [Аврам] повярва в Господа; и Той му го вмени за правда. 7После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя. 8А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя? 9[Господ] му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче. 10И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече. 11И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.

12А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе. 13Тогава [Господ] каза на Аврама: Знаейки- знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. 14Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот. 15А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост. 16А в четвъртия род [потомците ти] ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.

17А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части.

18И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,

19[земята на] кенейците, кенезейците, кадмонейците, 20хетейците, ферезейците, рафаимите, 21аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците.