4(И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията. 5Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас. 6И тъй израилтяните махнаха украшенията си, [като се отдалечиха] от планината Хорив.

7Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана. 8И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра. 9И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и [Господ] говореше с Моисея. 10И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха. 11И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше [Моисей] в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).

12Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение. 13Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са. 14И [Господ] каза: Самият Аз ще вървя [с тебе], и Аз ще те успокоя. 15А [Моисей] му рече: Ако Ти не дойдеш [с мене], не ни извеждай от тука. 16Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.

17И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име. 18Тогава рече [Моисей]: Покажи ми, моля, славата Си. 19А [Господ му] каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. 20Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. 21Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата; 22и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина; 23после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.