2И народиха се синове на Давида в Хеврон; първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам; 3вторият му, Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият, Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; 4четвъртият, Адония, син на Агита; петият Сефатия, син на Авитала; 5и шестият, Итраам, от Давидовата жена Егла. Тия се родиха на Давида в Хеврон.

6А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом Авенир беше подпорка на Сауловия дом. 7А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и [Исвостей] каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница? 8Тогава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена! 9Така да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел, 10като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, [както е] и над Юда, от Дан до Вирсавее. 11И [Исвостей] не можеше вече да отговори ни дума на Авенира, понеже се боеше от него.

12Тогава Авенир изпрати човеци до Давида да кажат от негова страна: Чия е земята? Думаше още: Направи договор с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, щото да доведа под твоята власт целия Израил. 13А той каза: Добре, аз ще направя договор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно, че няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми. 14И Давид прати човеци до Сауловия син Исвостея да кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия. 15Исвостей, прочее, прати та я взе от мъжа й Фалатиила Лаисовия син. 16И мъжът й дойде с нея, и като вървеше плачеше, и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.

17А Авенир [влезе във връзка] с Израилевите старейшини и рече: В миналото време вие сте искали Давида да царува над вас; 18сега, прочее, сторете това, защото Господ е говорил за Давида, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давида ще избавя людете Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели. 19Авенир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко, що бе угодно на Израиля и на целия Вениаминов дом.

20И тъй, Авенир дойде при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенира и на мъжете, които бяха с него. 21Тогава Авенир каза на Давида: Ще стана да ида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с тебе, та да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенира, и той отиде с мир.

22И, ето, Давидовите слуги и Иоав идеха от едно нашествие и носеха със себе си много користи; но Авенир не беше с Давида в Хеврон, защото той го беше изпратил, и [Авенир] беше отишъл с мир. 23А като дойде Иоав и цялата войска, която беше с него, известиха на Иоава казвайки: Авенир Нировият син дойде при царя; и той го изпрати, та си отиде с мир. 24Тогава Иоав влезе при царя и рече: Що си сторил? Ето Авенир е дохождал при тебе; защо си го изпратил та си е отишъл? 25Знаеш [какъв е] Авенир Нировият син; той е дохождал за да те измами, и да научи излизането ти и влизането ти, и да научи всичко, що правиш.

26И Иоав, като излезе от [при] Давида, прати човеци подир Авенира, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид, обаче, не знаеше това. 27И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го отведе на страна в портата, за да му говори [уж] тайно; и там го удари в корема за кръвта на брата си Асаила; и той умря. 28А по-после, като чу Давид, рече: Невинен съм аз и царството ми пред Господа до века за кръвта на Авенира Нировия син; 29нека остане тя на Иоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека не липсва от Иоавовия дом такъв, който има семетечение, или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб. 30Така Иоав и брат му Ависей убиха Авенира, защото беше убил брата им Асаила в сражението при Гаваон.

31Тогава Давид каза на Иоава и на всичките люде, които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид вървеше след носилото. 32И погребаха Авенира в Хеврон; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и всичките люде плакаха.

33И царят плака над Авенира, и каза:- Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?

34Ръцете ти не бяха вързани, Нито нозете ти турнати в окови; Както пада човек пред [тези, които вършат] неправда, Така падна ти. И всичките люде плакаха пак над него.

35Сетне дойдоха всичките люде, за да предумат Давида да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да зайде слънцето. 36И всичките люде се научиха за това, и им стана угодно, както беше угодно на всичките люде и все що правеше царят. 37Защото в оня ден, всичките люде и целият Израил познаха, че не беше от царя да бъде убит Авенир Нировият син. 38И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил? 39Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тия мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.