5Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според [тях] в земята, в която влизате да я наследите. 6И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са [тия] на тоя велик народ. 7Защото кой народ е [толкова] велик [щото да] има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог [близо при нас] всеки път, когато Го призоваваме? 8Или кой народ е [толкова] велик [щото да] има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

9Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си; 10[предавай им за] деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят [от] Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си [на това]. 11Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак. 12Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас [чухте]. 13И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи. 14И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

15Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ), 16да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена, 17подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето, 18подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята; 19и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе. 20А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както [сте] и днес.

21При това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, 22но да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя. 23Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, [да не би] да си правите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил; 24защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

25Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите, 26днес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени. 27Господ ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе. 28Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат. 29Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки [от вас] ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа. 30Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после се обърнеш към Господа твоя Бог и послушаш гласа Му, 31то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

32Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и [попитай] от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него? 33Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи? 34Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред [друг] народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви? 35На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него. 36За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня. 37И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет, 38за да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в [земята им] и да ти я даде в наследство, както [прави] днес. 39Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг. 40И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

41Тогава Моисей отдели три града оттатък Иордан към изгрева на слънцето, 42за да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив. 43[Те бяха]: Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаада, [в земята] на гадците и Голан във Васан, [в земята] на манасийците.

44И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните; 45ето, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет 46оттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет, 47като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето, 48от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон), 49и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.