3Обаче, Салпаад, син на Ефера, син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, нямаше синове, но дъщери; и ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса. 4Те дойдоха пред свещеника Елеазара, и пред Исуса Навиевия син, и пред първенците та казаха: Господ заповяда на Моисея да ни даде наследство между братята ни. За това, според Господното повеление, той им даде наследство между братята на баща им. 5И тъй, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е оттатък Иордан; 6защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.

7Манасиевата граница беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата се простираше надясно до жителите на Ентапфуя. 8Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а [самият] Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на ефремците. 9И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тия градове между Манасиевите градове принадлежаха на Ефрема; и Манасиевата граница беше на север от потока и свършваше при морето. 10[Земята] на юг беше на Ефрема, а на север на Манасия, и морето беше границата му; и [земите им] допираха на север до Асир и на изток до Исахар. 11И в [земята на] Исахара и Асира, Манасия притежаваше Ветсан и заселищата му; Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Маледон и заселищата му, три околии. 12Но манасийците не можаха да изгонят [жителите на] тия градове, а ханаанците настояваха да живеят в оная земя. 13А когато се закрепиха израилтяните, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят съвсем.

14Тогава Иосифовите потомци говориха на Исуса, казвайки: Защо даде ти [да се хвърли само] едно жребие за нас, и [само] един дял да наследим, тогаз когато сме много люде, понеже Господ ни е благословил до сега? 15А Исус им каза: Ако сте много люде, възкачете се на леса и си изсечете една част от него в земята на ферезейците и на рафаимите, тъй като хълместата част на Ефрема е тясна за вас. 16Но Иосифовите потомци казаха: Тая хълместа част не е сгодна за нас; при това, всичките ханаанци, които живеят в долинската земя, имат железни колесници, както ония, които са във Ветсан и заселищата му, така и ония, които са в Езраелската долина. 17Тогава Исус говори на Иосифовия дом- на Ефрема и на Манасия- казвайки: [Наистина] вие сте много люде и имате голяма сила; не ще имате [само] едно [притежание чрез] жребие; 18но хълместата част ще бъде ваша, макар че е залесена, защото ще я изсечете; ще бъде ваша и до краищата си, понеже ще изпъдите ханаанците, при все, че имат железни колесници и са силни.