3Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече [Бог]:- "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата [Му] още при основаването на света.

4Защото нейде си е говорил за самия [ден] така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела"; 5а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка". 6И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието си,

7[затова] Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

8Защото, ако Исус [Навиев] беше им дал почивка, [Бог] не би говорил след това за друг ден. 9Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. 10Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. 11Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в [това, да дава] същия пример на неверие. 12Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето. 13И няма създание, което да не е явно пред [Бога]; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

14И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до [най-високите] небеса, нека държим това, което сме изповядали. 15Защото нямаме [такъв] първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а [имаме Един], Който е бил във всичко изкушен като [нас], но пак без грях. 16Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, [която] да помага благовременно.