8Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа. 9И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас; 10елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята. 11Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници. 12Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че [египтяните] се отвращаваха от израилтяните. 13Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят; 14огорчаваха живота им с тежка работа, [да правят] кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.

15При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза: 16Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее. 17Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. 18Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца? 19И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях. 20Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много. 21И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове. 22Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди [на евреите], хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.