2Зъбите ти са като стадо [ново]-стрижени овце Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях;

3Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

4Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;

5Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

6Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

7Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

8Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

9Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един [поглед] от очите си, С една огърлица на шията си.

10Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

11От устните ти, невесто, капе мед [като] от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

12Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

13Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

14Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета [доставящи благоухания като] ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

15Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

16Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.