6Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече:- Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

7Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

8Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

9Не че [човеците] са велики, [за това] ще са и мъдри, Нито че са стари, [за това] ще разбират правосъдието.

10Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

11Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

12Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

13За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

14Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

15Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

16А да чакам ли аз понеже те не говорят,- Понеже стоят и не отговарят вече?

17Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

18Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

19Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

20Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

21Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

22Защото не зная да лаская; [Иначе] Създателят ми би ме отмахнал веднага.