2До кога още ще ловите думи? [Първо] разбирайте, и после ще говорим.

3Защо сме считани като скотове, И станахме никакви пред вас?

4О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, И скалите ще се преместят от мястото си?

5Наистина светлината на нечестивия ще угасне, И пламъкът на огъня му няма да свети.

6Светлината ще бъде мрак в шатъра му, И светилникът при него ще изгасне,

7Силното му стъпване ще се стесни. И собствените му намерения ще го повалят.

8Защото със своите си нозе той се хвърля в мрежа, И ходи върху примки.

9Клопка ще го улови за петата, Примка ще го хване.

10Въжето му е скрито в земята, И примката на пътя му.

11Ужаси ще го плашат отвред, И ще го гонят в петите.

12Силата му ще чезне от глад, И бедствие ще бъде готово до хълбока му.

13Първородният на смъртта ще пояде членовете на тялото му. Да! ще пояде членовете му.

14Той ще бъде изкоренен от шатъра си, в който уповава, И ще бъде закаран при царя на ужасите.

15В шатъра му ще се засели това, което не е негово; Сяра ще се разпръсне върху жилището му.

16Отдолу корените му ще изсъхнат, И отгоре клоните му ще се отсекат.

17Споменът му ще се изличи от земята, И името му не ще го има вече по улиците.

18Ще бъде изпъден от светлото в тъмното, И ще бъде изгонен от света.

19Не ще има ни син, ни внук между людете си, Нито остатък в жилищата си.

20Идните поколения ще се смаят за деня му, Както и предишните се ужасиха.

21Наистина такива са жилищата на нечестивия, И това е мястото на онзи, който не познава Бога.