5И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече: 6Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе? 7Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама? 8И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха: 9Ако ни връхлети зло,- меч, съдба, мор, или глад;- и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш. 10И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха,- 11ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим. 12Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

13А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

14Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а [Захария бе] син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече: 15Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий. 16Слезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил. 17Не ще да е потребно вие да се биете в тоя [бой]; поставете се, застанете, и вижте със себе си [извършеното] от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

18Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу. 19И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

20И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех. 21Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на [Неговата] светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века. 22И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против [ония от] хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени. 23Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил. 25И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

26А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, [и така се нарича] до днес. 27Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил [с поражението] на неприятелите им. 28И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом. 29И страх от Бога обзе всичките царства на [околните] страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля. 30И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

31Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея. 32Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. 33Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.

34А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.

35А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви. 36Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер. 37Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.