7И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им [имаше] като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица. 8А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв. 9При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой. 10Имаха и опашки подобни на скорпиини, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца 11Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон, а на гръцки се именува Аполион.

12Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това.

13И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога, 14че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат. 15И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците. 16И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им. 17И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха [като] огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел. 18От тия три язви,- от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им,- биде избита третата част от човеците. 19Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.

20И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят [вече] на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; 21също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.