2Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които [ония] измислюват.

3Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, [даже Го] презира.

4Нечестивият, от гордостта на лицето [си казва: Господ] няма да издири; Всичките му помисли [са, че] няма Бог.

5Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.

6Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма [да изпадна] в злощастие.

7Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

8Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

9Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.

11Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да [Го] издирваш?

14Ти си [го] видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да [ги] хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, [докато] не намериш [вече от него].

16Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.