2Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете [да кажат]: Где е спиртното питие?

5Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.

6Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14Тя е като търговските кораби,- Донася храната си от далеч.

15При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;

25Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, [казвайки]:

29Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.