2Ще викат към Мене: Боже мой, ние Израил Те познаваме.

3Но понеже Израил отхвърли доброто, Затова неприятелят ще го прогони.

4Те поставиха царе, но не чрез Мене; Назначиха началници, но без да ги призная Аз; От среброто си и от златото си направиха си идоли, Та да бъдат изтребени.

5Той е отхвърлил телето ти, Самарио; Гневът Ми пламна против тях; До кога не ще могат да се очистят?

6Защото [телето] наистина е от Израиля; Художникът го е направил; то не е Бог; Да! Самарийското теле ще се разтроши.

7Понеже посеяха вятър, затова ще пожънат вихрушка; Няма узряло жито; израсналото няма да даде брашно; И ако даде, чужденци ще го погълнат.

8Израил биде погълнат; Сега той е между народите като негоден съд.

9Защото възлязоха при асирийците Като див и усамотен осел; Ефрем е наел любовници.

10И даже ако наемат [любовници] между народите, Аз сега ще ги събера [против тях]; И те ще почнат да намаляват Поради товара [наложен] от царя на князете.

11Понеже Ефрем издигна много жертвеници за да греши, То жертвениците му станаха причина за грях.

12Написах му десетте хиляди [правила] на закона Си; Но те се счетоха като чуждо нещо.

13В жертвите, които Ми принасят, Жертвуват месо и го ядат; Но Господ не ги приема; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им; Те ще се върнат в Египет.

14Защото Израил е забравил Твореца си и е построил палати, И Юда е съградил множество укрепени градове; Но Аз ще пратя огън върху градовете му, Та ще пояде палатите им.