1Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече: 2Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме. 3Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. 4А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата 5и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем. 6А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече: 7Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. 8Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. 9Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата. 10Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата. 11Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

12Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място; 13защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем. 14И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

15Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град. 16Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали. 17И като го изведоха вън, рече [единият на Лота]: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш [някъде] в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш. 18А Лот им рече: Ах, Господи, не така! 19Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш [още] по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра. 20Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък [град]?) и така животът ми ще се опази. 21Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори. 22Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор.

23Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор. 24Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето. 25Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения. 26Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

27Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа; 28и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

29И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

30А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери. 31Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя. 32Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си. 33И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе. 34На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си. 35И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана. 36Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си. 37И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците. 38Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.