4Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ; 5и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. 6Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; 7и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. 8Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти. 9И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

10А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил, 11и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил,- като ядеш и се наситиш, 12внимавай на себе си да не забравяш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството. 13От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да служиш, и в Неговото Име да се кълнеш. 14Да не следвате други богове, от боговете на племената, които са около вас, 15(защото Господ, твоят Бог всред тебе, е Бог ревнив), за да не пламне гневът на Господа твоя Бог против тебе и те изтреби от лицето на земята.

16Да не изпитвате Господа вашия Бог, както го изпитвахте в Маса. 17Да пазите прилежно заповедите на Господа вашия Бог, заявленията Му и повеленията Му, които ти заповяда. 18И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти, 19като изгониш всичките си неприятели от пред себе си, според както Господ каза.

20Когато в идните времена синът ти те попита, казвайки: Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ нашият Бог ви е заповядал? 21Тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараона в Египет; а Господ ни изведе из Египет със силна ръка; 22и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над Фараона и над целия му дом; 23а нас изведе от там, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни и да ни я даде. 24Господ ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре, и за да пази Той живота ни, както [прави] и днес. 25И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.