1Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя. 2И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже: 3Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалнее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях; 4защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси. 5И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил?- Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети. 6И кой е насадил лозе и не е ял от плода му?- Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му. 7И кой се е сгодил за жена и не я е взел?- Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе. 8Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен?- Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалнеят сърцата на братята му, както неговото сърце. 9И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.

10Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир. 11Ако ти отговори мирно и ти отвори [портите], тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят. 12Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш; 13и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа; 14а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичките користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде. 15Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на [тукашните] народи. 16А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша, 17но да ги обречеш [на изтребление]; хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда; 18за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.

19Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе? 20Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и [с тях] да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.