5Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб? 6А той й каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам [друго] лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си. 7А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.

8И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея. 9В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете; 10и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелствуват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре.

11И мъжете от града му, старейшините и благородниците, които живееха в града му, сториха според [заповедта, която] Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила: 12прогласиха пост, и поставиха Навутея на видно място пред людете. 13И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелствуваха против него, против Навутея, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря. 14После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря.

15А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаава: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял. 16И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана та слезе в лозето на езраелеца Навутей за да го присвои.

17Но Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече: 18Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаава, който [живее] в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои. 19И да му говориш казвайки: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.

20И Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа. 21Ето [казва Господ]: Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета, и ще изтребя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израиля; 22и ще направя дома ти като дома на Еровоама Наватовия син, и като дома на Вааса Ахиевия син, поради раздразнението, с което Ме ти разгневи, като направи Израиля да съгреши. 23Също и за Езавел говори Господ, казвайки: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел. 24Който от Ахаавовия [род] умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.

25(Никой, наистина, не биде подобен на Ахаава, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел, 26и който извърши много мерзости като следваше идолите, съвсем, както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израилтяните).

27А Ахаав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно. 28Тогава Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече: 29Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.