7Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля. 8Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

9И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки: 10Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе. 11Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ: 12Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни [да поразява] Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил. 13И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.

14И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля. 15И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше [людете]: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна. 16И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си. 17И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.

18Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на евусеца Орна. 19И така, Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име. 20И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито). 21И като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята. 22Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете. 23А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам. 24А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за [жертва] Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя. 25И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка. 26И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън [паднал] върху олтара за всеизгарянето. 27Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.

28В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, [започна да] принася жертви там. 29Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон. 30Но Давид не можеше да иде пред [скинията] да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.