5А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече? 6Затова, [Фараон] впрегна колесницата си и събра людете си при себе си; 7взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките. 8И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка), 9и египтяните се спуснаха подир тях,- всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му,- и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.

10А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа. 11И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет? 12Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.

13А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. 14Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.

15Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред. 16А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо. 17И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.

19Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им, 20и дойде между Египетското множество и Израилевото; [на едните] беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.

21Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха. 22Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. 23А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му,- като ги погнаха влязоха подир тях всред морето. 24Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните; 25Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.

26Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. 27И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето. 28Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях. 29А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

30Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. 31Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.