1След това Господ говори на Моисея, казвайки: 2Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си. 3Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа. 4По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната. 5И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени за бой. 6И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, син на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му. 7Те воюваха против Мадиама, според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко. 8И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син. 9А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот. 10А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън. 11И взеха всичките користи и всичката плячка, и човек и животно. 12И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

13Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана. 14Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход; 15и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени? 16Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество. 17За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него. 18А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си. 19И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки [от вас], който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден; 20очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове.

21Също и свещеникът Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон. 22Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая, 23всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителната вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода. 24Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.

25И Господ говори на Моисея, казвайки: 26Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините [домове] от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно, 27и раздели плячката на две, между войниците, които ходиха на война и цялото общество. 28От [дела] на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин- от човеци, от говеда, от осли и от овци; 29от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу. 30А от половината, [която се дава] на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет- от човеци, от говеда, от осли и от овци- от всеки добитък,- и да ги дадеш на левитите, които пазят заръчаното за Господната скиния. 31И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

32А плячката, [то ест], това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди; 33говеда, седемдесет и две хиляди; 34осли, шестдесет и една хиляда 35и човеци- жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв- всичко тридесет и две хиляди души.

36Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин; 37а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет; 38говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две; 39ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един; 40и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души, 41И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.

42А половината, [която се даде] на израилтяните, която Моисей отдели от войниците, 43[то ест], половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин; 44говеда, тридесет и шест хиляди; 45осли, тридесет хиляди и петстотин; 46и човеци- шестнадесет хиляди. 47От тая половина за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет, от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.

48Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците, 49и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас. 50За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа. 51И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения. 52И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли. 53([Защото] войниците бяха грабили, всеки за себе си). 54И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.